Моите песни са като ръце,
които искам да протегна към всички
над стени и през зидове –
песни, песни без край,
нежни и справедливи. (×2)
Своите песни искам да донеса –
вземи ги, ветре, и нека се носят,
нека нахлуят в сърцата
на онези, които пеят с пълно гърло
и не чуват и не виждат нищо. (×2)
Погледни – белите гълъби
летят също през дим и вятър.
Искам досущ като дете някога
да повярвам, че ще се върнат,
(×2):
и затова пея отново и отново,
пея отново и отново (×2)
своите песни.
Да, знам, че там навън
са поставили оръдия,
по кулите дебнат гарвани,
по света се шири окоп
и полето гори. (×2)
Да, знам, че хората плачат
и нямат нужда от моята песен,
но понякога ми се струва,
щом само няколко души се обединят,
че нещо се случва. (×2)
Погледни – белите гълъби
летят също през дим и вятър.
Искам досущ като дете някога
да повярвам, че ще се върнат,
(×2):
и затова пея отново и отново,
пея отново и отново (×2)
своите песни.