Мислеше, че няма да стигнат до ушите ми
твоите тайни лъжи?
Имаш ли още от тази любов, която не ми даде дори наполовина
Като дете повярвах в думите ти
и сбърках за това
Тази болка и умора ще бъде по- дълга,
отколкото си мислех
Мислех, че ти си нощта, а аз утрото
Всеки ден щях да се сливам с теб
Улиците към сърцето ти са запустели
Изоставени пътища
Има лице за вредата на ума
Има пролет, има и есен
Има една част, която никога няма да разцъфти
Понякога прикрива раните
Търся сърцето ти с думи
Тъмнината изчезва веднага, когато ми се усмихнеш
За това, аз съм очарована от него
И за това съм принудена да остана до теб