Над твоя дом се сипе мрак, прозорците ми падат,
звездите се навеждат пак над ябълката млада.
Тръпчиво в чашите искри златиста медовина,
над портата ми тихо спри, огнището изстина.
Нощта безшумно изгоря и в тъмното избяга,
не знам с какво да те даря ако прекрачиш прага.
От ябълката пада цвят, цъфти тревата жива,
и като дъх на водопад косите ти залива.
Към чашата посегнах аз, тя звънна и се счупи,
доброто дето носим в нас не може да се купи.
С усмивка тъжното изтрий от пъстрата картина
и с устни трепетно отпий златиста медовина.(x3)