Изсипват се от кожата ти рози цветни. Сезонно и безсезонно цъфтиш, единствена моя!
Променя се ароматът ти, кръвта ми се стопля. Изгаряш ме!
Да се откажа не мога от тези приливи и отливи!
Ти си бурята ми, бедствието, копнежът ми си.
Не ми е достатъчно любенето, не ми е достатъчно.
Колко мило е твоето насилие! Колко красиви са ласките ти! Колкото повече те обичам, толкова повече ми се иска да те обичам!
И до смъртта си ще те следвам, без да те оставям!
Възпламеняват се нощите, изгарят и после угасват.
Тялото ми се преобръща. От опиянение ми се вие свят. Смесва се с сожата ми. Смесва се с потта на кожата ти, единствена моя!
Да се откажа не мога от тези приливи и отливи!
Ти си бурята ми, бедствието, копнежът ми си.
Не ми е достатъчно любенето, не ми е достатъчно.
Колко мило е твоето насилие! Колко красиви са ласките ти! Колкото повече те обичам, толкова повече ми се иска да те обичам!
И до смъртта си ще те следвам, без да те оставям!