Mecnun [Bulgarian translation]

Започна с една твоя усмивка

бурята в сърцето ми.

Без изобщо да се консултира с мен,

любовта е на вратата ми.

Ти, която даваш хармония на пролетта,

бръшлян вечно цъфтящ,

намери сила в моето слънце,

прегърни ме.

Мила, само ме докосни веднъж,

сърцето ми капе листа.

Ако ме видиш без теб,

състоянието ми е есен.

Кожата ти дебне около мен,

докосва устните ми.

Сънят ти не стига,

ела, бъди с мен.

Любов, любов,

ту се смее, ту плаче.

Каква красота, Боже,

болезнено е за сърцето.

Да тръгна ли, да остана ли,

Меджнун* ли да питам?

Става на пепел, не може да издържи на огъня,

този град изгаря.