Имам аз една мечта,
като сянката е тя –
вечно нощ и ден
бяга тя пред мен.
Като с дъх неуловим
с нея винаги вървим.
Като вечен глас
все я чувам аз.
Две очи във път нестигнати
да настигна аз,
две ръце – криле размахани –
да догоня в път.
Планини от лед издигнати
да стопя със глас
и цветя от скръб повяхнали
да спася от смърт.
Туй е моята мечта,
като сянката е тя –
вечно нощ и ден
бяга тя пред мен.
Нищо, нека бяга тя –
затова е тя мечта.
Сянката щом спре,
всичко ще умре.
Не една мечта, а хиляди,
сбрани във едно.
Не една любов единствена,
а всемирна страст.
Туй е тя мечтата, силната.
Ах, дано, дано
все живее в мен разлистена –
и със нея – аз!
Имам аз една мечта,
като сянката е тя –
вечно нощ и ден
бяга тя пред мен.
Като с дъх неуловим
с нея винаги вървим.
Като вечен глас
все я чувам аз.