Между стените на вятъра
онемели се лутаме,
ровим земята, звездите броим.
Газим вода, ала жадни заспиваме,
рамо до рамо все самотни вървим.
Между стените на вятъра
своя бог сме изгубили,
восъчни църкви над жарава строим,
гладни се взираме не за любов и обичане,
а за някой, на който любов да дарим.