В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сѐ твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката си ми люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде –
ти два пъти, два пъти ми майка беше!
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде –
ти два пъти, два пъти ми майка беше!
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
о, ти и човека в мен създаде –
ти два пъти ми майка беше!
Ти и човека в мен създаде –
ти два пъти, о, два пъти ми майка беше!