Max [Bulgarian translation]

Гледам една стара снимка. На нея е изгърбен мъж с лъскаво палто. Под брадичката си има папийонка, а пред себе си – очукано пиано. Казваше се Макс. За него казваха, че бил най-прекрасният пианист от всички, които са седели пред клавишите под сребърните платна – тогава в първите кина, когато филмът бил още ням.

От всички истории, към които е свирил, най обичаше

историята, която всеки път има едно и също действие.

Свиреше тихо под картините,

макар и самият той историята на любовта

никога да не е изживявал.

Тогава всеки път отново усещаше изведнъж

едно особено остро замайване, бездънна пропаст.

Може би се е страхувал как ще завърши.

Свиреше тихо, страхуваше се

да надигне очи към платното.

Сетне залата се осветяваше,

а песента продължаваше да звучи на хората,

щом се разотидеха обратно

към дребните си тревоги

у дома.

Всеки път отново усещаше изведнъж

едно особено остро замайване, бездънна пропаст.

Може би се е страхувал как ще завърши.

Свиреше тихо, страхуваше се

да надигне очи към платното.