Един пореден дълъг ден,
една случайна малка гара,
а после в друг един момент
животът просто продължава.
Зад маската на този свят
аз виждам истински нещата
и хората ако заспят,
оставам звук във тишината.
Пред мен спектакълът върви
и публиката сякаш чака
да види истински лъжи,
да се качи и тя във влака.
Зад маската на този свят
аз виждам истински нещата
и хората ако заспят,
оставам звук във тишината.
Зад маската съм само аз –
това е. Друго нищо няма.
Останалото е за вас –
една комедия и драма.
Но аз съм тук на този свят
да споделя за миг нещата,
във бъдещето, не назад,
да бъда звук във тишината.
(×2):
Пред мен спектакълът върви
и публиката сякаш чака
да види истински лъжи,
да се качи и тя във влака.
Зад маската на този свят
аз виждам истински нещата
и хората ако заспят,
оставам звук във тишината.
Зад маската на този свят
аз виждам истински нещата
и хората ако заспят,
оставам звук във тишината.
Във тишината.