Маргарита, Маргарита, светла утринна роса,
ти си чиста като свода на далечни небеса,
и невинна, и виновна – кой ли тъмен те роди?
Маргарита, Маргарита, ти си в моите гърди.
Ти си приказна поема,
пълна с тъмни чудеса;
ти – падение и полет,
и ридание, и грях.
Маргарита.
Маргарита, Маргарита, ти си вечната мечта,
превъзмогнала и бога, и небето, и света;
ти си толкова далечна и тъй близка си до мен.
Маргарита, Маргарита, ти си вечер, ти си ден.
Ти си приказна поема,
пълна с тъмни чудеса;
ти – падение и полет,
и ридание, и грях.
О, Маргарита. (×2)