В тъмнината, в дневната светлина
В съвършената тишина, докато вали из ведро
Над морското равнище, под покрива на света
На светлинни години разстояние, а аз - на част от секундата
И така му губим края до безкрай
Запази целувката
Въпреки грешката на времето
Превърни я в нещо безкрайно
Не позволявай и на частичка да падне
Като прах по пода
Не откъсвай устните си и за секунда
И не се разсейвай от шума наоколо
Защото всеки път накрая
Любовта е тази, която ни спасява от ударите на света
И чувстваш само със сърцето, лошото не съществува повече
И няма вече болка, останали сме само аз и ти
Тази тишина познава хиляди думи
И бих останал тук да те слушам с часове
С години или само за секунда
И сега, когато ме гледаш, осъзнавам
Че всеки път накрая
Любовта е тази, която ни спасява от ударите на света
Опази я до последно
От нерешителните стъпки и внезапните бури
От миговете на неволи и от намусените шеги
От онези хора, които се правят на приятели, от завистта
На другите, от невежите съдници
От невъобразимите снаряди, идващи отвсякъде
Запази целувката
Въпреки грешката на времето
Превърни я в нещо безкрайно
Не позволявай
И на частичка от нея да падне
Като прах по пода
Не откъсвай устните си и за секунда
И не се разсейвай от шума наоколо
Защото всеки път накрая
Любовта е тази, която ни спасява от ударите на света
И чувстваш само със сърцето, лошото не съществува повече
И няма вече болка, останали сме само аз и ти
Тази тишина познава хиляди думи
И бих останал тук да те слушам с часове
С години или само за секунда
И сега, когато ме гледаш, осъзнавам
Че всеки път накрая
Любовта е тази, която ни спасява от ударите на света
И през дните, които не заслужават да бъдат запомнени
Запази целувката и не я пускай нито за секунда
Колкото повече стоя и те гледам, толкова повече осъзнавам
Че любовта е тази, която ни спасява от ударите на света