Влюбените прескачат от книга на книга,
в хотелите, по паркингите
За да избягат от тази меланхолия,
от сърцевината на злокобните минни градове.
Блус танците, телефонните обаждания,
всичко ще се завърне през пролетта,
освен незабравимата любов.
Мечтите ни са натикани в метрото,
а небостъргачите ни гледат от високо,
като птица, гледаща през решетка на прозорец.
Изгубих разсъдъка си, мамо.
Забравих вкуса на веселието, мамо.
Виж в какво се превърна дъщеря ти, мамо.
Не намирам никакъв смисъл в мисията си, мамо.
В часът, в който баровете се пълнят,
В същия този час, сърцата се опразват.
Нощите, в които се дават обещания толкова бързо,
колкото се нарушават.
Блус танците, телефонните обаждания,
всичко ще се завърне през пролетта,
освен незабравимата любов.
Мечтите ни са натикани в метрото,
а небостъргачите ни гледат от високо,
като птица, гледаща през решетката на прозорец.
Изгубих разсъдъка си, мамо.
Забравих вкуса на веселието, мамо.
Виж в какво се превърна дъщеря ти, мамо.
Не намирам никакъв смисъл в мисията си, мамо.
Виж в какво се превърна дъщеря ти, мамо.
Не намирам никакъв смисъл в мисията си.