Може би е цветът на слънцето, разрязано напречно и покриващо
кръстопътя, на който стоя.
А може би е времето навън или нещо такова.
Но, мамо, мисля си за теб.
Не искам проблеми, моля те не ме унижавай и не се разстройвай.
Не те умолявам,
и не казвам, че не мога да те забравя.
Не ходя на пода наведен и свит, но все пак
мамо, мисля си за теб.
Макар очите ми да са замъглени
и мисленето ми затворено,
къде си била не ме притеснява
и не ме изпълва със тъга.
Дори нямам против с кого ще се събудиш утре.
Мамо, мисля си за теб.
Не искам да отговаряш с да или не,
моля те, разбери ме.
Не те призовавам да ходиш някъде.
Просто си шептя,
за да не мога да се преструвам, че не знам.
Мамо, мисля си за теб.
Когато се събудиш на сутринта, скъпа, погледни в огледалото си.
Знаеш, че няма да съм до теб.
Знаеш, че няма да съм там.
Интересно ми е само дали ще можеш да се видиш така ясно,
както някой, който е мислил за теб.