Сутрин като ставам,
все на теб ухае.
Нежно ме прегръщаш
и успокояваш.
Тихо ме съветваш,
нежно се усмихваш.
Твойта обич, мама,
много е голяма!
Мама като тебе няма никога да има.
Мама, обичта ти е и сила, и закрила.
Искам да ти кажа колко много те обичам –
слънцето и изгрева на теб вричам.
Дълго си говорим
в събота следобед,
после ме прегръщаш,
тихо ме изпращаш.
Знам, че нямам време
за теб, дявол да го вземе!
Искам да ти кажа…
(×2):
Мама като тебе няма никога да има.
Мама, обичта ти е и сила, и закрила.
Искам да ти кажа колко много те обичам –
слънцето и изгрева на теб вричам.