По-по-по-бавно бързай с мен, рано е за влюбване.
Познаваш ме, но не съвсем, от едно целуване...
Мога да мъркам във краката ти,
но мога и да драскам по сърцето ти!
Според настроението сменям поведението!
На един съм вярна - как на кой?!? На себе си!
Не свиквай със мене. Не е добре за тебе.
Не искам въпроси от сорта за мен какво си.
Не свиквай със мене. За връзки нямам време.
Влечеш ме, това е - за утре се не знае.
Полудявам, обожавам как под масата случайно ме докосваш със коляно,
устните си как присвиваш, как от чашата отпиваш,
а каймака на кафето от върха ти на нослето със езиче как обираш.
После как във мен се гушваш и ми казваш, че ще слушаш,
ако сладкото ти тяло с шоколад намажа цяло.
И ето, аз влизам като танк - дайте малко шум за Ани Хоанг!
И ще се ровиш в телефона ми,
ще гадаеш кой през пет минути ми звъни,
а за мен ще е забавно, че не осъзнаваш явно:
на един съм вярна - как на кой?!? На себе си!
Не свиквай със мене. Не е добре за тебе.
Не искам въпроси от сорта за мен какво си.
Не свиквай със мене. За връзки нямам време.
Влечеш ме, това е - за утре се не знае.
Не свиквай със мене. Не е добре за тебе.
Не искам въпроси от сорта за мен какво си.
Не свиквай със мене. За връзки нямам време.
Влечеш ме, това е - за утре се не знае.