Нашата обич крайно съвременна,
малко ли, много ли, май все е временна.
Бързо се палиме, бързо изстиваме
и в безразличие чувствата скриваме.
И през живота си както препускаме,
малко ли, много ли, нещо пропускаме,
малко ли, много ли, нещо забравяме,
нещо за утре нехайно оставяме.
С истински чувства нека да страдаме,
да се създаваме, да си допадаме
и потръпнем на другия от допира,
и да поплачем на кино и опера.
С истинско цвете да се закичваме,
с истинска обич да се обичаме.
Ако за поздрав ръката си вдигаме,
до небесата безкрайни да стигаме.
Завинаги нещо от нас си отива,
нещо свива ни гърлото, свива.
Ние се смеем безгрижно, обаче
чак сме забравили дори как се плаче.
Нашата обич крайно съвременна,
малко ли, много ли, май все е временна.
Бързо се палиме, бързо изстиваме
и в безразличие чувствата скриваме.
И през живота си както препускаме,
малко ли, много ли, нещо пропускаме,
малко ли, много ли, нещо забравяме,
нещо за утре нехайно оставяме.
(×2):
Завинаги нещо от нас си отива,
нещо свива ни гърлото, свива.
Ние се смеем безгрижно, обаче
чак сме забравили дори как се плаче.