Припев:
Помниш ли каза ми, че невъзможно е да сме каквито не сме?
По-пътя си вървим, докато времето ни държи за ръце!
Помниш ли каза ми, че невъзможно е да сме каквито не сме?
Дори и за момент опитай като мен,
виж малките неща.
Будя се сутрин, днес ще бъда това,
което искам, което бях във съня.
Навън излизам, хората крачат и мълчат.
Мисли всеки човек, за своя ден и за своя път.
Припев:
Помниш ли каза ми, че невъзможно е да сме каквито не сме?
По-пътя си вървим, докато времето ни държи за ръце!
Помниш ли каза ми, че невъзможно е да сме каквито не сме?
Дори и за момент опитай като мен,
виж малките неща.
Мога да губя и обичам дори.
Казваш, че лудост е това може би,
но после тръгвам и не поглеждам назад.
Всеки от нас мисли за своя ден и за своя свят.
Припев:
Помниш ли каза ми, че невъзможно е да сме каквито не сме?
По-пътя си вървим, докато времето ни държи за ръце!
Помниш ли каза ми, че невъзможно е да сме каквито не сме?
Дори и за момент опитай като мен,
виж малките неща.
[Били Хлапето]
Нали разбираш, усмихната, страстна.
Светя там където другите гаснат.
За теб не съм бил никога, но мога и да бъда,
телата са горещи, а любовта присъда.
Забравила, че съществувам,
само блага дума ми е нужна
за да кажа, че не искам друга!
Ще се усмихна, щом все още има смешни!
Не се обръщай, много твои са зад тебе грешни!
Ако виждаме бъдещето,
тогава за какво ни е то?
Но аз мога да те заведа там!
Припев (x2):
Помниш ли каза ми, че невъзможно е да сме каквито не сме?
По-пътя си вървим, докато времето ни държи за ръце!
Помниш ли каза ми, че невъзможно е да сме каквито не сме?
Дори и за момент опитай като мен,
виж малките неща.