Малка радост –
трепва и изстива –
мимолетна искра,
кратка вест.
Колко съм била несправедлива
към един добър и щедър жест.
Колко пъти
бях към теб нехайна,
бързах,
търсих вечност,
висина.
Без да знам,
че – крехка и нетрайна –
ти ми носиш трайна светлина.
Малка радост –
ласка мимолетна –
поглед,
жест,
усмивка,
топлота…
Как да хвана
твойта диря светла
в бурена от дневна суета?
(×4):
Колко пъти
бях към теб нехайна,
бързах,
търсих вечност,
висина.
Без да знам,
че – крехка и нетрайна –
ти ми носиш трайна светлина.