В мойте делници еднакви
сред житейските неща
греят като странни макове
знаците на любовта.
Но за любовта,
но за вечността
годините какво са?
Викай любовта,
викай нежността –
дори сълза да носи.
Срещай любовта,
срещай верността,
макар и среброкоса.
А после пак я сподели,
а после трябва да боли,
а после нека ни докрай изпепели.
И макар да не очаква
нежни взривове кръвта,
виж какви огромни макове
цъфнаха във есента!
(×2):
Но за любовта,
но за вечността
годините какво са?
Викай любовта,
викай нежността –
дори сълза да носи.
Срещай любовта,
срещай верността,
макар и среброкоса.
А после пак я сподели,
а после трябва да боли,
а после нека ни докрай изпепели.