Makar zadnji put [Bulgarian translation]

В бяла рокля стоиш пред мен. Да бъдеш завинаги моя, говориш пред бог. А на мен от щастие ми идва да заплача, защото знам, че ще изживея живота си с теб.

Повдигам воала ти и нежно те целувам.

Като Ангел бял ти се усмихваш.

И тогава облян в пот, от този сън се събуждам, осъзнал, че отдавна вече не си моя.

Ето разтварям ръцете си. Душата ми все още вика името ти. А в сърцето ми е вечна зима. Една минута трае 100 години.Бавно се топя като лед. И утре, когато затворя очи. Ела, ще ти каже жълтата луна, да ме видиш поне за последно.

Отдавна се счупи това сърце от стъкло. Отне ми усмивката и цялото ми щастие. Тук стоя тъжен пред портите на ада. Защото когато заспя сега, няма да се събудя.

Ето разтварям ръцете си. Душата ми все още вика името ти. А в сърцето ми е вечна зима. Една минута трае 100 години. Бавно се топя като лед. И утре, когато затворя очи. Ела, ще ти каже жълтата луна, да ме видиш поне за последно.