Белите костюми ме дефинират, че съм извън контрол,
Живея единствен в моя ум,
В свят на объркване, въздух пълен от шумотевица,
Кой казва, че животът ми е такова престъпление?
Запрещен в този кошмар,
Надявам се да се събудя,
Защото целият ми живот се тресе.
Четири стени ме притварят,
В празна пустош,
Не мога да се измъкна от този лабиринт.
Защото не ми пука,
Попадай, изпадай,
Запътих се без никакво съмнение, помогни,
Не мога да понеса вината,
Те не чувстват срама.
Наричат го Лудница -
Или поне така твърдят,
Наричат го Лудница -
Да не би да съм полудял?
Моите стряхове странят от мен, какво да сторя?
Моите сънища обитават моя сън в нощта,
О боже, няма да науча техния урок, напълват се очите ми в бяло
И само тогава те съзряват светлината.