Огнен обръч през челото,
а ръцете – лед.
Сякаш съм пробита лодка,
пътник без билет,
сякаш съм чадър, забравен
във среднощен влак,
болен щъркел изоставен,
съд без похлупак,
лятна шапка посред зима
и безгласен вик,
дума, дето не я има
в никакъв език,
непразнувана годишнина,
празно езерце…
Плача те и те въздишам,
свита на клъбце.
(×2):
Мъчно ми е, мъчно ми е, мъчно ми е,
пада здрача.
Мъчно ми е, мъчно ми е, мъчно ми е
и си плача.
И си плача. (×3)