Когато сенките се пречупват по покривите
и останеш пак сам;
когато привечер заухае на слама,
аз едно ще те посъветвам.
На тавана имам замък от паяжини
и трон от гълъби.
Ще ти дам няколко страници съвети
и пантофки за сън.
Щастието ти избяга през задната врата,
вчерашния вятър няма да хванеш обратно.
Ще се завърти над подкрива
и ще ти каже: „На добър час, не ме познаваш!“.
Колко нестабилна е вратата към щастието!
Малцина знаят,
че любовта, отишла си призори,
вече няма да я догонят.
Дошла е тук доста близо –
може би около нас.
Следващия път ѝ стори място
и не губи време!
Махна ти за сбогом със златните си коси.
За какво сега се мръщиш?
Не ме познаваш.
Малцина, малцина, малцина, малцина знаят.
Малцина, малцина, малцина, малцина я познават.
Любовта е дошла съвсем близо –
може би около нас.
Следващия път ѝ стори място
и не губи време!
Махна ти за сбогом със златните си коси.
За какво сега се мръщиш?
Не ме познаваш добре.
Малцина, малцина, малцина, малцина знаят.
Малцина, малцина, малцина, малцина я познават.
Малцина, малцина, малцина, малцина знаят,
че любовта, отишла си призори, вече няма да я догонят.
(×3):
Малцина, малцина, малцина, малцина знаят.
Малцина, малцина, малцина, малцина я познават.