Люлка [Lyulka] lyrics

Помниш ли море, щурци, светулки

и мрак, говорещ с твоя глас,

и една самотна стара люлка,

а в нея – двама ти и аз?

Помниш ли как пееше потайно

с гласа на щастието ти?

Вярвахме, ще ни люлей безкрайно

онази люлка – любовта.

Двама с теб и трима с нея,

четирима със оня свод

вярвахме, ще ни люлее

тази люлка цял живот.

Още люлката така любима

си стои, но сам-сама.

Колко празни люлки има

по голямата земя!

Кой раздуха всичките светулки

и кой щурците разпиля?

И животът в тази празна люлка

кой тъй жестоко залюля?

Нищо, нищо. Нека се люлее

съвсем сама до оня час,

в който пак ще седнат двама в нея,

а може би пак ти и аз.

Двама с теб и трима с нея,

четирима със оня свод

вярвахме, ще ни люлее

тази люлка цял живот.

Още люлката така любима

си стои, но сам-сама.

Колко празни люлки има

по голямата земя!