Ще се върнеш ли? (×2)
Ето, влакът, който ме разделя с тебе
и който, вярвам, ще те върне пак отново,
когато идва, той ми носи твойта обич;
когато тръгва, тръгва си самотен.
Ето, влакът, с който любовта замина,
той бавно тръгна, тръгна, без да свирне сбогом.
Шептяха колелата само твойто име,
че тръгват и се връщат с моя спомен.
Вървеше влакът през гори и поля,
вървеше той през моите години.
Аз помня как ми махна със ръка,
заплака, но влака замина.
Ето, влакът, който искам да се върне,
дали ще чака някой, някой да прегърна?
Дали да чакам пролет, лято, есен, зима
той да ми върне моята любима?
Вървеше влакът през гори и поля,
вървеше той през моите години.
Аз помня как ми махна със ръка,
заплака, но влака замина.
Това ми разказа един случаен човек с побелели коси. Нямало е никаква гара и никакъв влак. Просто любовта е заминала.