Със тебе тихо, тихо стъпвах по тънък лед,
а знаех, че в един момент
ледът ще се пропука и ще потъна.
Болеше тази нежна грешна любов със теб,
болеше до безумие
и вярвах, че ще мине, ако си тръгна.
А как да продължа
без тебе да живея,
когато знам,
че с нея пак си сам?
Когато любовта
е недоизживяна,
остава като рана
и не зараства тя
и всеки божи ден
крещи и настоява
отново да сме двама,
да се събуждаш с мен.
Любовта настоява.
Дори да бъде само още веднъж поне,
дори да е сбогуване,
последна глътка нежност заслужавам,
а после бавно, бавно всеки по пътя си,
със някой друг до себе си,
дано да сме щастливи, но се съмнявам.
А как да продължа
без тебе да живея,
когато знам,
че с нея пак си сам?
(×2):
Когато любовта
е недоизживяна,
остава като рана
и не зараства тя
и всеки божи ден
крещи и настоява
отново да сме двама,
да се събуждаш с мен.
Любовта настоява да се събуждаш с мен…
Да се събуждаш с мен!
Любовта настоява.