Всички идващи чувства сравнявах
с любовта си към теб.
Всички бъдещи рани лекувах
с любовта си към теб.
Аз към чужди усмивки се втурвах
с любовта си към теб
и далече от теб пак се влюбвах
с любовта си, любовта си към теб.
Идвай, миг, в съня на забравата,
идвай, обич, в хладния ден,
идвай с тихи стъпки безименни,
вместо „сбогом“ чувам „ела“.
С любовта си към теб.
Даже твойто име забравих
с любовта си към теб
и в забравата странно живея
с любовта си към теб.
И без теб по земята преминах
с любовта си към теб,
и далече от теб пак се влюбвах
с любовта си, любовта си към теб.
(×2):
Идвай, миг, в съня на забравата,
идвай, обич, в хладния ден,
идвай с тихи стъпки безименни,
вместо „сбогом“ чувам „ела“.
С любовта си към теб, с любовта си към теб,
с любовта си към теб, към теб,
с любовта си, любовта си към теб,
с любовта си към теб,
любовта ми към теб, към теб,
любовта ми към теб,
любовта ми към теб.