Знам, че си обичал други повече от мен,
знаеш по кого бях луда много преди теб!
Първите остават първи и за цял живот
Правила съм вече всичко, днес не ме учудва нищо,
Просто искам твоята любов!
Плаках за когото трябва и за кой ли не!?
Всеки белег ме направи по- добра за теб,
Вече мога да не бягам и да казвам да
Точно затова те чакам, точно затова оставам!
Вече се научих в любовта!
Пр.
Любов навреме, не тази ранната, а тази точно с теб!
Тази врялата, кипялата- това е...
Любов навреме, тя е зрялата с разум и сърце!
И в малкитe неща ще я познаеш- ще я имаш от мене всеки ден!
Това е. Защото всичко, през което преминаваме, ни прави по- добри. Отсява приоритетите ни. Избистря нуждите.
А и защото така сме създадени. От болка, съмнения, вяра, надежда и любов. Но най-вече любов. А нея, колкото я имаме... трябва да я дадем.
И важна е, не първата, голямата. А последната.
Тя е истинската. Онази, изстрадалата. Зрялата. Видяла болката. И едва тогава... можеща да оцени всяко късче красота. Всеки миг.
Тя е тази, която ще се бори. Тази, която ще остане. Тогава, когато всички други си отиват... Ще остане... до края.