Залива се с червенина лицето ми от срам,
Но не трябва да казваме, че всичко е отминало,
Всичко е толкова необяснимо...
Ти стоеше срещу мен,
Ти мълчеше, мълчах и аз...
Но нищо с теб не сме забравили...
Аз знам със сигурност, че ще ме повикаш
И няма да ме забравиш, предадеш и да си отидеш,
А аз ще остана, тъй да бъде, твоята мечта,
Твоята несбъдната съдба.
Аз знам, че вече никога
Не ще лежи така в ръката ми твоята ръка
И вече никога не ще те нарека - "любими"...
Ще забравя всичко, което си ми казвал, прости ми, но така трябва,
За да не могат хората да разберат нашите погледи.
Ти стоеше срещу мен, ти мълчеше, мълчах и аз...
Но нищо с теб не сме забравили...
Аз знам със сигурност, че ще ме повикаш
И няма да ме забравиш, предадеш и да си отидеш,
А аз ще остана, тъй да бъде, твоята мечта,
Твоята несбъдната съдба.
Аз знам, че вече никога
Не ще лежи така в ръката ми твоята ръка
И вече никога не ще те нарека - "любими"...
Аз знам със сигурност, че ще ме повикаш
И няма да ме забравиш, предадеш и да си отидеш,
А аз ще остана, тъй да бъде, твоята мечта,
Твоята несбъдната съдба.
Аз знам, че вече никога
Не ще лежи така в ръката ми твоята ръка
И вече никога не ще те нарека - "любими"...