Прекрасно утро, влюбена пролет.
Какво се случи със сърцето? Отново бие както някога.
А в небето е толкова скучно, уморих се да мечтая.
И ще се върна аз завинаги. В небесния свят сме ти и аз.
Обичай ме! Обичай ме като слънцето, като вечно тъжната луна
И не ме пускай! Обичай ме!
Нека се леят сълзи, защото в сърцето е вечна пролет,
Така, че не ме пускай, обичай ме!
Различни роли обичах да играя.
Ти прощаваше всичко, но дали може всичко да се прости?
А в небето толкова дълго какво ли съм търсил?
И ще се върна аз завинаги. В небесния свят сме ти и аз.
Обичай ме! Обичай ме като слънцето, като вечно тъжната луна
И не ме пускай! Обичай ме!
Нека се леят сълзи, защото в сърцето е вечна пролет,
Така, че не ме пускай, обичай ме!
Толкова нежност и толкова щастие,
А бяхме заедно само една вечер, толкова страсти!
Обичай ме!
Обичай ме! Обичай ме като слънцето, като вечно тъжната луна
И не ме пускай! Обичай ме!
Нека се леят сълзи, защото в сърцето е вечна пролет,
Така, че не ме пускай, обичай ме!