Йорданка:
И неведнъж една ръка,
която болката отнема,
превръща стихналото време
във буйна пролетна река.
Боян: И неведнъж усещам аз
как ударите на сърцето
Заедно: изпълват със човешки трепет
дори студения пейзаж.
(×2):
Човек се ражда в светлина,
за да твори, за да създава
и красотата на деня
на други хора да раздава.
Йорданка:
И неведнъж една ръка,
която болката отнема,
превръща стихналото време
във буйна пролетна река.
Боян: И неведнъж откривам аз
как всичко, всичко се променя,
Заедно: когато прозвучи до мене
приятелски човешки глас.
(×2):
Човек се ражда в светлина,
за да твори, за да създава
и красотата на деня
на други хора да раздава.
(×2):
И красотата на деня
на други хора да раздава.