Летище, дъжд, последен час.
Очи, в които се чете тревога.
И след прощален поглед, тъжен глас,
от който се разбира всичко:
„Сбогом!"
Самотна гара, късен влак,
потегляш някъде в здрача
и сякаш всичко се повтаря пак,
единствен на перона
някой плаче.
В сърцата ни остава всеки зов,
от който малко топлина сме взели.
Това е всъщност истинска любов --
поредица от срещи и раздели.
А колко чакан е денят,
когато някой уморен се върне,
безкрайно уморен от дълъг път
и има кой с любов да го прегърне.
В сърцата ни остава всеки зов,
от който малко топлина сме взели.
Това е всъщност истинска любов --
поредица от срещи и раздели.