Аз вървя по моята земя
и се къпя в нежна синева,
но защо ме блазни пак тя към света
и кръвта ми млада пак бушува? (х2)
Знам, ще видя много красота
в този свят и бляскав и обречен,
но ще се превръщам в тиха самота,
щом само България далече.
Тръгна ли от горда планина
мойте силни корени сега
в тялото ми вливат живата вода,
за да мога аз да съществувам. (х2)
Знам, ще видя много красота
в този свят и бляскав и обречен,
но ще се превръщам в тиха самота,
щом само България далече.
(х3)