Раздяла lyrics

Дъждът ръми, дъждът ръми във полусън,

морето е самотно бяло.

Виновно гледаме навън, навън

и виждаме, и виждаме полураздяла.

Ръцете в нежелан покой

отпуснати лежат във мрака.

Не си, не си ти моя, ни аз – твой,

и никой никого не чака.

Умират някакви слова,

изречени във полушепот,

и идва, идва вече онова,

което ще рани сърцето.

Изчезват милите места

на полумрачина, на полумрачина и клетва

и всичко, всичко става пустота,

в която любовта е жертва.

Дъждът утихва в полусън,

ти тръгваш мълчаливо бяла,

с последни капки плаче вън, плаче вън

и идва пълната раздяла.

Дъждът утихва,

ти тръгваш, ти тръгваш,

с последни капки плаче вън, плаче вън

и идва пълната раздяла, раздяла, раздяла.