Златна есен иде, плачат българи
заради Илинден, зарад тез деди
че във люти рани паднал, загинал
македонски юнак, Даме войвода (х2)
Старата му майка добро, пусто й,
тежки сълзи рони и клетви реди
отвори се, земьо, мене прибери
едничко ми чедо назаде върни (х2)
Над гробове гарван грозен заграчи
и на клета майка думи заръча
"Обърни се, майко, сълзи избърши
и със сила мъжка гордо изправи" (х2)
Твоят син едничък в земята лежи,
но туй що направи Балканът помни,
той умря, загина с думи на уста
"Верен ще остана на България!" (х2)