Лятото зад ъгъла ни чака и мълчи –
мисли, че не знаем колко дни ни дели.
От синьото безвремие разделя ни деня
и много суматоха се натрупва във града.
Тихо по паважа във града вали, вали
бавно и не спира, без да спи, без да спи.
Мислите ни в лятото отмерват и броят
колко километри без тревога ни делят.
Как, как да избягам, кажи.
Как, как да намеря, кажи, времето ни?
Как, как да открия – нали
лятото чака, не спи, не спи, не спи.
Пред очите ми изгряват меки слънчеви лъчи
и морето се събужда тихо в залива, не спи.
Ято птици с лятото танцуват плавно в утринта,
стъпвам на тревата и посрещам пак деня.
Лятото зад ъгъла ни чака и не спи.
Мисли, че не знаем колко дни ни дели.
От синьото безвремие разделя ни деня
и много суматоха се натрупва във града.
Как, как да избягам, кажи.
Как, как да намеря, кажи, времето ни?
Как, как да открия – нали
лятото чака, не спи, не спи, не спи.
(×3):
Пред очите ми изгряват меки слънчеви лъчи
и морето се събужда тихо в залива, не спи.
Ято птици с лятото танцуват плавно в утринта,
стъпвам на тревата и посрещам пак деня.