Лятото [Lyatoto]

Но не мога – аз на лятото обрекла се веднъж –

ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.

То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,

то ще дойде пак, дъхът му цветен ще ме парне,

то ще дойде пак.

Лятото изтече като пееща вода.

Тежко ми е – колко много, много пих от нея.

Бели стъпки, нежни като котешка следа,

още за червената му песен песни пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.

Може би не ще успея вече да ги върна.

В дланите ми плаче невидяна есента,

моли ме поне, поне веднъж да я прегърна.

Но не мога – аз на лятото обрекла се веднъж –

ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.

То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,

то ще дойде, пак дъхът му цветен ще ме парне,

то ще дойде пак.

Лятото изтече като пееща вода.

Тежко ми е – колко много, много пих от нея.

Бели стъпки, нежни като котешка следа,

още за червената му песен песни пеят.

Но не мога – аз на лятото обрекла се веднъж –

ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.

То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,

то ще дойде пак, дъхът му цветен ще ме парне,

то ще дойде пак.