Лунната соната [Lunnata sonata] [Esperanto translation]

И тази нощ, аз знам, ще оживее

под пръстите ти лунната соната,

с която ти душата ми ще сгрееш,

с която ще пропъдиш самотата.

И тази нощ над белите клавиши

ще затрептят пак пръстите ти леко

и през прозореца отворен ще въздишаш

и ще вървиш по лунната пътека…

Свири, свири! От кораба в морето

ще слушам аз най-нежната соната,

която се роди в очите и сърцето,

написа я с лъчите си луната.

Свири, свири, макар да съм далеко,

аз пак ще слушам лунната соната,

че с нея ти остави, остави ми пътека

завинаги, завинаги в душата.

Свири, свири, макар да съм далеко,

аз пак ще слушам лунната соната,

че с нея ти остави, остави ми пътека

завинаги, завинаги, завинаги.