Лунната соната [Lunnata sonata]

И тази нощ, аз знам, ще оживее

под пръстите ти лунната соната,

с която ти душата ми ще сгрееш,

с която ще пропъдиш самотата.

И тази нощ над белите клавиши

ще затрептят пак пръстите ти леко

и през прозореца отворен ще въздишаш

и ще вървиш по лунната пътека…

Свири, свири! От кораба в морето

ще слушам аз най-нежната соната,

която се роди в очите и сърцето

и я написа със лъчите си луната.

Свири, свири, макар да не разбирам

от тонове, от ноти, партитури,

дори когато възвиси се буря,

недей прекършва пръсти и не спирай,

че белите клавиши на вълните

удари ли ги вятърът с ръцете си,

изпълват със акорди бурни дните ми

и всяка нежност бяга от сърцето.

Свири, свири, макар да съм далеко,

аз пак ще слушам лунната соната,

че с нея ти завинаги пътека

остави ми в душата.