И тази нощ, аз знам, ще оживее
под пръстите ти лунната соната,
с която ти душата ми ще сгрееш,
с която ще пропъдиш самотата.
И тази нощ над белите клавиши
ще затрептят пак пръстите ти леко
и през прозореца отворен ще въздишаш
и ще вървиш по лунната пътека…
Свири, свири! От кораба в морето
ще слушам аз най-нежната соната,
която се роди в очите и сърцето
и я написа със лъчите си луната.
Свири, свири, макар да не разбирам
от тонове, от ноти, партитури,
дори когато възвиси се буря,
недей прекършва пръсти и не спирай,
че белите клавиши на вълните
удари ли ги вятърът с ръцете си,
изпълват със акорди бурни дните ми
и всяка нежност бяга от сърцето.
Свири, свири, макар да съм далеко,
аз пак ще слушам лунната соната,
че с нея ти завинаги пътека
остави ми в душата.