Лунапарка е с луна
и почиваш пак във тишина.
Всички люлки, всички карусели,
уморени от неспирен бяг,
в тая тиха нощ край мен са спрели
и тогава аз си спомням пак…
Пъстри колела виенски,
безбройни светлини
от празници студентски,
от някогашни дни.
Мои бързи въртележки
на детския ми свят,
ах, те все още по младежки
лудо се въртят!
Но аз нямам крила,
във небето литнала стрела
няма устремена да съм вече,
уморена от неспирен бяг,
няма да излитам надалече,
за да се не върна нивга пак.
Пъстри колела виенски,
безбройни светлини
от празници студентски,
от някогашни дни.
Мои бързи въртележки
на детския ми свят,
ах, те все още по младежки
лудо се въртят!
Но щом грейне луна,
те почиват пак във тишина,
всички люлки, всички карусели,
уморени от неспирен бяг,
в тая тиха нощ край мен са спрели
и тогава аз си тръгвам пак.