Луна [Luna] [Bulgarian translation]

Да, глутнице, стар съм,

Като изтъркан кътник съм,

Не прегризвай спомена от волните ми сънища,

В тях отдавна не съм се връщал,

И болезнено изгарят стомаха ми

Очите на моите приятели, очите на моите приятели - вълците!

Раните ще залижа,

Ще забравя миналото,

Капанът видях и свих по пътеката,

Но не защото съм слаб,

А защото кръвта не грее вече старите ми лапи!

Нощите дълго, дълго вия на луната.

Луна, Луна, Луна,

Взривявам с вой тишината,

Луна, Луна, Луна,

Луна и вълк в нощната гора.

Вземи ме с теб

Луна, Луна, Луна,

Взривявам с вой тишината,

Луна, Луна, Луна,

Луна и вълк в нощната гора.

Вземи ме с теб, Луна...

Да, глутнице, стар съм,

Но да мисля, не съм забравил,

Още мога да подуша къде се лее кръв.

И гладът ни мъчеше

И силно ни влечеше нататък

Но беше измамна човешката кръв

Аз се хвърлих в мрака,

Знаех, че така трябва,

И с живота си бях длъжен да ви спася.

Но младия водач

Сложи край така...

Беше решил как да ме премахне

Луна, Луна, Луна,

Взривявам с вой тишината,

Луна, Луна, Луна,

Луна и вълк в нощната гора.

Вземи ме с теб, Луна...