Luna [Bulgarian translation]

Само ти можеш да чуеш душата ми.

Само ти можеш да чуеш душата ми.

Ти, Луно,

колко са песните, които ехтят?

Желания, които през вековете,

разкъсват небето, за да те достигнат?

Пристанище за поети, които не пишат

и които често ума си губят.

Ти приемаш въздишките на ранените

и на всяка душа сън даряваш.

Луно, ти, която ме ме гледаш, сега ме слушай.

Само ти можеш да чуеш душата ми.

Ти, Луно,

която познаваш вечността на времето

и тесния път на истината,

осветѝ по-ярко това мое сърце,

това сърце на човек, който не знае, не знае,

че любовта може да крие болка,

като пламък може да изгори душата.

Ти, Луно,

ти рискуваш небето и неговата необятност

и ни показваш само половината, която искаш,

както и ние после почти винаги постъпваме.

Глинени ангели, които не летят.

Хартиени души, които се подпалват.

Сърца като листа, които после падат.

Желания от въздух, които се изпаряват.

Синове на земята и дъщери твои, ти знаеш,

че любовта може да крие болка,

като пламък може да изгори душата.

Но с любов диша нашето сърце.

Тя е силата, която движи и осветява всичко.

Само ти можеш да чуеш душата ми.

Alba lux, diva mea, diva es silentissima.1

Само ти можеш да чуеш душата ми.

Alba lux, diva mea, diva es silentissima.

1. Бяла светлина, моя богиня, ти си много тиха.