Вълци спят в гората ни
Прилепи се движат през нощта
Но една душа не спи - няма сън
От страх от призраците и совите.
Кукла малка получи сън
Не се страхувай, не трепери
Заради вещера, студен, със меч
Със злато платен.
Той минава, тръгва и оставя отзад
Болка, много болка
Дълбока, дълбока болка
Птиците са тихи през нощта
Кравите се прибират през вечерта
Но една душа лежи без сън
От страх от призраци и духове.
Скъпа моя Полина - затвори очи
Лежи, лежи тихо, без плач
Защото вещера, смел, висок
За награда дошъл
Ще те повали
Срази, порази
И свърши завинаги
Свърши завинаги.