Детенце малко, не се бой!
Макар че този дъжд
тъй силно по стъклото чука,
като неканен непознат,
не бой се! Аз съм тука!
Детенце малко, не се бой!
Макар че гръмотевица кънти
и страшно тази мълния проблясва
по мокрото от сълзи личице,
аз ще стоя до твоето легълце!
А някой ден ще разбереш,
в Майката-природа е така -
същият дъжд, заради който
се сгушваш в мене ти -
той пада над поляни и реки,
и над пустини и гори
и прави прелестен света,
който ще зърнеш сутринта!
Детенце малко, не се бой!
Макар че облаците тъмни
са скрили твоята Луна
и меката й светлина,
ще пазят сладък пак съня,
до тебе щом съм аз сега!
Детенце малко, не се бой!
Какво от туй, че вятърът
дърветата в страшилища превръща,
а клоните им – във ръце,
те не са истински, дете!
И тази нощ аз бдя над теб!
А някой ден ще разбереш,
в Майката-природа е така -
същият дъжд, заради който
се сгушваш в мене ти -
той пада над поляни и реки,
и над пустини и гори
и прави прелестен света,
който ще зърнеш сутринта!
А знаеш ли, и аз дори
детенце малко нявга бях,
и като тебе се боях!
Но някой нежно, всеки път
присядаше до мен,
за да избърше моите сълзи,
страхът със сладък сън да замени,
с целувка за лека нощ да ме дари.
Е, аз пораснах
и с годините разбрах -
част от живота е дъждът, дете...
Но вече късно е, и тъмно е,
затуй ще гушна те до мойта гръд,
докато тез изплашени очички не заспят.
И се надявам, че ще разбереш това:
в Майката-природа е така -
същият дъжд, заради който
се сгушваш в мене ти -
той пада над поляни и реки,
и над пустини и гори
и прави прелестен света,
който ще зърнеш сутринта!
Прекрасно ще е всичко сутринта!
Ще е отминал сутринта дъжда!
Но аз ще бъда тук и сутринта...