Нямам, нямам покой,
все пред мене е той.
Луи, Луи, твоят образ е в мен.
Луи, Луи, ний сме заедно нощ и ден.
Откакто ти замина далеч
и твоя глас прозвуча: „Прощавай“,
ти си вечно пред мен, ти си вечно пред мен,
ти си вечно пред мен.
Луи, Луи, ти не знаеш дори,
Луи, Луи, страшен огън във мен гори,
при всеки звън поглеждам навън,
очаквам те и в този миг,
знай, пред мене си ти, знай, пред мене си ти,
знай, пред мене си ти.
Дори навън да вали, дори навън да вали,
в миг ще бликнат зари, в миг ще бликнат зари,
слънцето пак ще грей, слънцето пак ще грей,
двама с тебе сами,
допрели глави,
ще вървим.
Луи, Луи, твоят образ е в мен.
Луи, Луи, ний сме заедно нощ и ден.
Откакто ти замина далеч
и твоя глас прозвуча: „Прощавай“,
ти си вечно пред мен, ти си вечно пред мен,
ти си вечно пред мен.
Дори навън да вали, дори навън да вали,
в миг ще бликнат зари, в миг ще бликнат зари,
слънцето пак ще грей, слънцето пак ще грей,
двама с тебе сами,
допрели глави,
ще вървим,
двама с теб ще вървим.