И двамата бяхме млади, когато те видях за първи път.
Затварям очи и спомените се завръщат –
стоя там, на балкона сред летния въздух.
Гледам светлините, партито, балните рокли.
Виждам как си проправяш път през тълпата
и ми казваш: “Здравей!”, без дори да знам...
Че ти си бил Ромео, който хвърлял камъчетата,
а баща ми е казал: “Стой далеч от Жулиета!”
А аз плачех на стълбите,
умолявайки те: "Моля те, не тръгвай".
И казах:
“Ромео отведи ме някъде, където можем да сме сами!
Ще те чакам, всичко, което ни остана е да избягаме!
Ти ще си принцът, а аз – принцесата!
Това е любовна приказка, скъпи, само кажи “Да!”
Затова се измъкнах в градината, за да те видя.
Пазехме тишина, защото ако разберяха за нас щяха да ни убият.
Затвори очи, избягай от този град за кратко.
Защото ти беше Ромео, а аз съгрешилото момиче
и баща ми каза: “Стой далеч от Жулиета!”
Но ти беше всичко за мен, умолявах те: "Моля те, не тръгвай".
И казах:
“Ромео отведи ме някъде, където можем да сме сами!
Ще те чакам, всичко, което ни остана е да избягаме!
Ти ще си принцът, а аз – принцесата!
Това е любовна приказка, скъпи, само кажи “Да!”
Ромео, спаси ме, те се опитват да ми наложат какво да чувствам!
Тази любов е трудна, но е истинска!
Не се страхувай, ще се измъкнем от тази каша!
Това е любовна приказка, скъпи, само кажи “Да!”
Изморих се да чакам,
чудейки се дали изобщо ще се появиш...
Вярата ми в теб отслабваше...
И тогава те срещнах в покрайнините на града
И казах:
“Ромео, спаси ме, чувствам се толкова самотна!
Не спирах да те чакам, а ти така и не се появи!
Внушавам ли си? Вече не знам какво да си мисля!
Той коленичи на земята и извади пръстен и каза:
“Жулиета, омъжи се за мен, ти никога не трябва да си сама!
Обичам те, това е единственото, което знам!
Говорих с баща ти, върви и си избери сватбена рокля!
Това е любовна приказка, скъпа, само кажи “Да!”
Защото и двамата бяхме млади, когато те видях за първи път.