Смущение се вие около сърцата ни нетърпеливо
То изпива вярата, която осветява мрака и ни освобождава
От веригите на нашата война и болката, която някога наричахме Любов
Отровата на съмнението заробва умовете ни и ние кървим
Ние изоставяме доверието, което ни държеше слепи и изчезваме
Под пурпурните криле на омразата, където изгубените са в безопасност,
докато те се заобичат отново
Сърцето на мрака е надеждата да те открия тук
А тази надежда ще бъде нашия реквием на любовта
Ние се молим отчаяно на змията-изкусителка
Въпросите са отговорени, и се опитваме да не плачем,
Докато не се уверим,че страдаме за любовта
В подземието на нашите сънища ние сме толкова слаби
Обещанието е дадено, за да бъде нарушено още преследва съня ни
Ние не искаме да отворим очите си, уплашени да не умрем за любов отново
Сърцето на мрака е надеждата да те открия тук
А тази надежда ще бъде нашия реквием на любовта
Спасението, което търсим ще ни очаква тук
В сърцето на мрака самотни и уплашени
С обещанието да умрем за нашата любов
А сега след като сме свободни от оковите на нашата мрачна любов
Аз съм изгубен
Толкова изгубен
Сърцето на мрака е надеждата да те открия тук
А тази надежда ще бъде нашия реквием на любовта
Вземи ме в обятията си и ми изпей своята красива песен
Прегърни ме, докато ние сме едно и пей своята красива песен
Сърцето на мрака е надеждата да те открия тук
А тази надежда ще бъде нашия реквием на любовта
Вземи ме в обятията си и ми изпей своята красива песен
Прегърни ме, докато ние сме едно и пей своята красива песен