Не си до мен, тръгна сама по своя път,
различен път, може би липсва ми смелост.
Останах тук, не опитах да те спра,
сърцето май съдбата е приело.
Но защо ме боли от пропастта между нас,
и въпроси трудни в мен стоят и питат без глас.
Не за първи път разбрах, че изгубен съм аз,
север – юг, земя – небе не чувствам.
В теб открих и бряг, и дом, но днес изгубен съм аз
и ти къде си вече не знам, изгубен съм аз.
До сега да бъдем с теб не беше въпрос,
и споделено всичко имаше смисъл.
Но без теб не знам, кой съм аз
и къде без теб бих отишъл – не искам.
Ти си моят север – юг, без теб изгубен съм аз,
ден и нощ, земя – небе без теб няма.
Ти си моята посока, днес изгубен съм аз,
искам да си тук сега.
Ще чакам таен знак,
че моя си и твой съм аз,
но сега изгубен съм аз,
изгубен съм аз.
Изгубен съм аз.