Ако розите са направени да бъдат червени
и виолетките сини
тогава защо моето сърце не е направено за теб.
Ръцете ми копнеят да те докоснат,
но едва мога да дишам.
Звездните очи, което ме карат да се разтапям
са точно пред мен.
Изгубена съм в този свят,
дори се изгубих и в тази песен.
И когато светлините изгаснат,
тогава ще бъда намерена.
Музиката е неотдържима,
твоят глас кара кожата ми да вие.
Невинна и чиста.
Предполагам, че си чувал всичко това и преди.
Господин Недостъпен,
това ще се промени ли някога?
Едно нещо, което остава същото
е че ти си все още снимка в рамка.
Изгубена съм в този свят,
дори се изгубих и в тази песен.
И котаго светлините изгаснат,
тогава ще бъда намерена.
Изгубена съм в този свят,
губя се в очите ти.
И когато светлините изгаснат,
тогава ще бъда намерена.
Да, да, да!
Изгубена съм в този свят,
губя се в очите ти.
И когато светлините изгаснат,
Дали съм единствената?
о-о-о